Постинг
06.10.2015 11:28 -
Хосписът- последна надежда за онкоболните
Автор: vaskamaria
Категория: Други
Прочетен: 414 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 06.10.2015 11:42
Прочетен: 414 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 06.10.2015 11:42
Хосписът - последна надежда за онкоболните
Цените в тези заведения варират от 800 до 1500 лева на месец, които не са по джоба на всеки
Васка Пергелова
За проблемите на онкоболните в България се говори много. Липса на лекарства, липса на достатъчно добра апаратура за лечение. Това, което никой не казва обаче, е, че тези хора няма къде да умрат спокойно. И докато за други държави е обичайно онкоболните да бъдат настанявани в различни болнични заведения, то у нас думата "рак" заключва всички врати. Не ни викайте, човекът умира Обикновено, когато близък на онкоболен се обади на Бърза помощ или му казват, че нищо не могат да направят, или когато дойдат, вдигат рамене и казват - последен стадии. Човекът умира. Какво да направим? И да, факт е, че не могат да спасят живота му. Лошото в случая е, че може да се направи нещо и то немалко. Може болният да бъде откаран до някое болнично заведение, да му бъдат дадени подходящи лекарства за облекчение на проблема. Да му се даде поне малко надежда, че нещата ще бъдат наред. Практиката обаче е друга. Като че ли за онкоболните няма място в болниците. Те са отписани от живота още приживе. Повечето болни от рак имат и съпътстващи заболявания, за които медицинската грижа е наложителна. Но това е без значение - те са умиращи и не подлежат на медицински грижи. Ако например онкоболен в последен стадий страда от диабет и му прилошее от диабета, никой от Бърза помощ няма да му даде каквито и да било медикаменти. Ако е с болно сърце, няма да дойде кардиолог, който да го прегледа и да му помогне по някакъв начин. Както в древността всички са изолирали болните от проказа, така в ХХІ век всички абдикират от грижите за онкоболните. Днешните прокажени са онкоболните. Палеативни грижи предлагат само хосписите. Единствената алтернатива за хората, които имат нужда от медицинска грижа, остават частните хосписи. Там се предлагат така наречените палеативни грижи, които се състоят в подобряване качеството на живот на болните чрез премахване или отслабване на симптомите, причинени от болестта. Или накратко - намаляват агонията както психическата, така и физическата. Цените в хосписите варират от 800 лв. до 1500 лв. на месец, които, разбира се, не са по джоба на всеки. В по-скъпите хосписи е осигурено денонощно медицинско наблюдение. За болните се грижат медицински сестри. Провеждат се консултации с лекар. Ако уцелиш правилното място за своя близък, печелиш човешко отношение и добро обслужване. Ако ли не, близкият ти не само че няма да получи необходимото внимание, но дори може да получи по някой вик или щипане от страна на служителите. За недоброто отношение в един от хосписите споделят бивши служители, които не са издържали на психическото натоварване и са напуснали работа. Те нямат медицинско образование, нямат дори висше. Наели са ги, защото са се съгласили да работят за 400 лв. Сега са записани в бюрото по труда, докато си търсят ново препитание. Незнайно защо повечето близки на онкоболни приемат с примирение факта, че лекарите отказват помощ на болния от рак в последен стадии. Някои губят работата си за да могат да са вкъщи при болния. Други губят здравето си, а трети психическото си равновесие. И всичко това, защото така нареченото палиативно лечение в България просто не съществува или го има само за тези, които могат да си го позволят. Според неофициални статистики близо 60% от болните от рак в България умират. Умират заради прекалено късно диагностициране или поради неправилно проведено лечение. Един от най-коварните видове рак е този на белия дроб. В България той обикновено се диагностицира едва когато бъдат засечени по някакъв начин разсейки в мозъка. И когато, естествено, е прекалено късно. Веднъж категоризиран като онкоболен, човек има един-единствен избор - химио- или лъчетерапия. Превръща се в болтче от недобре смазаната система на здравеопазването и започва да се търкаля от легло на легло, докато накрая остане прикован към леглото до края на няколкомесечния си живот. Няма психолози, които да подготвят пациента за лошата новина. В по-тежките случаи даже съобщението на "новината-некролог" се прави на близък на онкоболния, който да реши дали да му каже или не. Иначе пред химиотерапията всички са равни. Никой не се съобразява, че 60-годишен пациент не би понесъл вливанията с химикали, както пациент на 40 години, и че ще му трябва допълнително наблюдение. Всичко е като конвейер. В коридорите на болниците се виси с часове, за да влезеш за вливане. След което лягаш, включват системата, после я изключват, ставаш и това е. Никой не може да бъде сигурен дали химиотерапията ще му понесе и ще може да дойде за следващото вливане. Никой не предупреждава възрастния болен да отиде на кардиолог, защото химикалите, които са влели в тялото му, могат да увредят сърцето. Просто ставаш, тръгваш си и на твоето място ляга следващият. И най-лошото - ако химиотерапията ти навреди вместо да ти помогне, не можеш да търсиш отговорност от никого. В търсене на изцелението почти всички онкоболни минават през алтернативната медицина. Дали по съвет на близките си или по собствено желание. Всеки се надява, че организмът му ще се повлияе точно от това лечение, че няма да има нужда от химиотерапия. Надява се, че ще оцелее. Интернет пространството е пълно с всякакви илачи за самолечение на рак. Сред популярните "лекарства" на самолечение са джинджифил с мед, лимон със сода, екстракт от чесън и други подобни. Само че има една подробност, с която никой не се съобразява - това лечение също трябва да се провежда под лекарски контрол. Защото макар и минимално, различните съставки на продуктите могат да повлияят негативно на някои от болните. Когато обаче на онкоболния в последен стадий е отказан какъвто и да било лекарски надзор, алтернативите се превръщат в последната сламка, за която той може да се хване, преди да си отиде от този свят. Факт е, че повечето алтернативни методи на лечение укрепват до някаква степен състоянието на онкоболните. Дори само с това, че подсилват имунната му система. Но в съвременната медицина извън България има много алтернативи на химиотерапията, като таргетната терапия например, които наистина вършат работа. И които тук почти не се използват. Или ако се използват, има възрастови ограничения за осигуряване на лекарствата по здравна каса. А всъщност никой не е застрахован, че утре няма да се разболее от рак. Отровният въздух, който дишаме, овкусената храна, която ядем, химическите вещества, които съдържа козметиката, която използваме. Всичко това един ден може да ни постави пред прага на неизбежното. Какво ще правим тогава, ако нямаме пари за хоспис?
в-к "Дума"
Цените в тези заведения варират от 800 до 1500 лева на месец, които не са по джоба на всеки
Васка Пергелова
За проблемите на онкоболните в България се говори много. Липса на лекарства, липса на достатъчно добра апаратура за лечение. Това, което никой не казва обаче, е, че тези хора няма къде да умрат спокойно. И докато за други държави е обичайно онкоболните да бъдат настанявани в различни болнични заведения, то у нас думата "рак" заключва всички врати. Не ни викайте, човекът умира Обикновено, когато близък на онкоболен се обади на Бърза помощ или му казват, че нищо не могат да направят, или когато дойдат, вдигат рамене и казват - последен стадии. Човекът умира. Какво да направим? И да, факт е, че не могат да спасят живота му. Лошото в случая е, че може да се направи нещо и то немалко. Може болният да бъде откаран до някое болнично заведение, да му бъдат дадени подходящи лекарства за облекчение на проблема. Да му се даде поне малко надежда, че нещата ще бъдат наред. Практиката обаче е друга. Като че ли за онкоболните няма място в болниците. Те са отписани от живота още приживе. Повечето болни от рак имат и съпътстващи заболявания, за които медицинската грижа е наложителна. Но това е без значение - те са умиращи и не подлежат на медицински грижи. Ако например онкоболен в последен стадий страда от диабет и му прилошее от диабета, никой от Бърза помощ няма да му даде каквито и да било медикаменти. Ако е с болно сърце, няма да дойде кардиолог, който да го прегледа и да му помогне по някакъв начин. Както в древността всички са изолирали болните от проказа, така в ХХІ век всички абдикират от грижите за онкоболните. Днешните прокажени са онкоболните. Палеативни грижи предлагат само хосписите. Единствената алтернатива за хората, които имат нужда от медицинска грижа, остават частните хосписи. Там се предлагат така наречените палеативни грижи, които се състоят в подобряване качеството на живот на болните чрез премахване или отслабване на симптомите, причинени от болестта. Или накратко - намаляват агонията както психическата, така и физическата. Цените в хосписите варират от 800 лв. до 1500 лв. на месец, които, разбира се, не са по джоба на всеки. В по-скъпите хосписи е осигурено денонощно медицинско наблюдение. За болните се грижат медицински сестри. Провеждат се консултации с лекар. Ако уцелиш правилното място за своя близък, печелиш човешко отношение и добро обслужване. Ако ли не, близкият ти не само че няма да получи необходимото внимание, но дори може да получи по някой вик или щипане от страна на служителите. За недоброто отношение в един от хосписите споделят бивши служители, които не са издържали на психическото натоварване и са напуснали работа. Те нямат медицинско образование, нямат дори висше. Наели са ги, защото са се съгласили да работят за 400 лв. Сега са записани в бюрото по труда, докато си търсят ново препитание. Незнайно защо повечето близки на онкоболни приемат с примирение факта, че лекарите отказват помощ на болния от рак в последен стадии. Някои губят работата си за да могат да са вкъщи при болния. Други губят здравето си, а трети психическото си равновесие. И всичко това, защото така нареченото палиативно лечение в България просто не съществува или го има само за тези, които могат да си го позволят. Според неофициални статистики близо 60% от болните от рак в България умират. Умират заради прекалено късно диагностициране или поради неправилно проведено лечение. Един от най-коварните видове рак е този на белия дроб. В България той обикновено се диагностицира едва когато бъдат засечени по някакъв начин разсейки в мозъка. И когато, естествено, е прекалено късно. Веднъж категоризиран като онкоболен, човек има един-единствен избор - химио- или лъчетерапия. Превръща се в болтче от недобре смазаната система на здравеопазването и започва да се търкаля от легло на легло, докато накрая остане прикован към леглото до края на няколкомесечния си живот. Няма психолози, които да подготвят пациента за лошата новина. В по-тежките случаи даже съобщението на "новината-некролог" се прави на близък на онкоболния, който да реши дали да му каже или не. Иначе пред химиотерапията всички са равни. Никой не се съобразява, че 60-годишен пациент не би понесъл вливанията с химикали, както пациент на 40 години, и че ще му трябва допълнително наблюдение. Всичко е като конвейер. В коридорите на болниците се виси с часове, за да влезеш за вливане. След което лягаш, включват системата, после я изключват, ставаш и това е. Никой не може да бъде сигурен дали химиотерапията ще му понесе и ще може да дойде за следващото вливане. Никой не предупреждава възрастния болен да отиде на кардиолог, защото химикалите, които са влели в тялото му, могат да увредят сърцето. Просто ставаш, тръгваш си и на твоето място ляга следващият. И най-лошото - ако химиотерапията ти навреди вместо да ти помогне, не можеш да търсиш отговорност от никого. В търсене на изцелението почти всички онкоболни минават през алтернативната медицина. Дали по съвет на близките си или по собствено желание. Всеки се надява, че организмът му ще се повлияе точно от това лечение, че няма да има нужда от химиотерапия. Надява се, че ще оцелее. Интернет пространството е пълно с всякакви илачи за самолечение на рак. Сред популярните "лекарства" на самолечение са джинджифил с мед, лимон със сода, екстракт от чесън и други подобни. Само че има една подробност, с която никой не се съобразява - това лечение също трябва да се провежда под лекарски контрол. Защото макар и минимално, различните съставки на продуктите могат да повлияят негативно на някои от болните. Когато обаче на онкоболния в последен стадий е отказан какъвто и да било лекарски надзор, алтернативите се превръщат в последната сламка, за която той може да се хване, преди да си отиде от този свят. Факт е, че повечето алтернативни методи на лечение укрепват до някаква степен състоянието на онкоболните. Дори само с това, че подсилват имунната му система. Но в съвременната медицина извън България има много алтернативи на химиотерапията, като таргетната терапия например, които наистина вършат работа. И които тук почти не се използват. Или ако се използват, има възрастови ограничения за осигуряване на лекарствата по здравна каса. А всъщност никой не е застрахован, че утре няма да се разболее от рак. Отровният въздух, който дишаме, овкусената храна, която ядем, химическите вещества, които съдържа козметиката, която използваме. Всичко това един ден може да ни постави пред прага на неизбежното. Какво ще правим тогава, ако нямаме пари за хоспис?
в-к "Дума"
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
